Слънцето весело напичаше над гара Кинг Крос. Нетърпеливата Изабелла тикаше количката си към бариерата между перон девет и перон десет.
- Готова ли си, Бел? - попита майка й и момичето само кимна. - Давай тогава!
Изабелла започна да бута количката си напред и постепенно се затича. Оснаваха още няколко крачки. Само още една крачка. Момичето затвори очи и, след като ги отвори, се озова до влака Хогуортс експрес. Наоколо имаше много деца и възрастни, които ги изпращаха. Скоро майка й и брат й - Джейсън. Момчето бе едва на девет, но искаше отчаяно да иде в Хогуортс. Стоун разроши косата му с ръка.
- Спокойно! Скоро и ти ще идеш. Обещавам, че ще ти пиша всеки ден!
Момчето се усмихна.
- Мисля, че е време да тръгваш, Бела! - подкани я майка й, когато влакът изсвири нетърпеливо.
Момичето се качи.